Д-р Станислав Бадаланов: Расте и се учи поколение, което достойно ще ни замести
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Станислав Бадаланов е доктор в Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “ със компетентност здравна паразитология и художник.
Възпитаник е на Медицински университет – София, където се дипломира през 1994 година Специалист е по здравна паразитология. От 2006 година до 2017 година работи е в СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров ” в София.
От 2017 до 2024 година е доктор в Спешно поделение в МБАЛ “Уни Хоспитал ”- Панагюрище.
Част е от екипа на Спешно поделение на УМБАЛ " Софиямед " от ноември 2023 година
Тези дни доктор Бадаланов провежда първата си независима галерия в София. Събитието е специфичен привет към неговите сътрудници във връзка Световния ден на здравето, който е и професионален празник на работещите в опазването на здравето. В централното предверие на УМБАЛ „ Софиямед “ на следващия ден – 7-ми април, ще бъде открита изложбата живопис „ Пазим живота “.
Разговаряме с доктор Бадаланов за професионалния му път като доктор, за провокациите, пред които се е изправял, за усещанията му от младите му сътрудници, за утрешния празник и, несъмнено, за другата му огромна обич с изключение на медицината – рисуването.
Д-р Бадаланов, по какъв начин избрахте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение, за този Ваш избор?
Всъщност, аз много късно започнах своето следване. Бях на може би 26 или 27 години, когато постъпих в Медицинския университет в София. Преди това работих във фотолаборатория на цех в Лом – родния ми град, само че през времето там доста съм си мислил за медицината и че желая да се занимавам с това.
Майка ми е акушерка и през последните години преди пенсионирането си работеше в Спешно поделение. Не мога да кажа до каква степен това е повлияло на избора ми. Знаете, че всички, които се посвещават на медицината, го вършат повече като предопределение, в сравнение с просто като специалност.
Имате извървян забавен професионален път – специализация по паразитология, работа в столичната Инфекциозна болница и по-късно внезапно скок в незабавната медицина – първо в Спешно поделение на „ Уни Хоспитал “ – Панагюрище, в този момент в Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “. Разкажете по какъв начин направихте този избор, кое Ви стимулира да поемете в нова, напълно друга посока след години, отдадени на клиничната паразитология?
Да, по този начин е. Даже преди да стартира работа в Инфекциозна болница бях в РЗИ и отговарях за водата на София. След това се явих на конкурс, разгласен от Инфекциозна болница и започнах работа там. След години и разискване и диалози с сътрудници взехме решение да се преместим в Спешното поделение в болничното заведение на Панагюрище. Тогава бяхме и с доктор Ценка Георгиева, която е фамилна приятелката. В момента още веднъж работим в едно болнично заведение, защото тя е експерт по Инфекциозни заболявания в ДКЦ „ Софиямед “.
Естествено, работата в Спешно поделение има своите специфики. Основната ни задача е при приемането на пациента да определим тъкмо диагнозата и да го насочим към верния експерт. Така спестяваме извънредно доста време на самите пациенти и не им се постанова „ да налучкват “ към по кое време да се извърнат.
Знаем, че за сполучливата терапия на всяко заболяване е доста значимо то да бъде вярно открито. Всички изследвания сочат, че колкото по-рано е диагностицирано положението на пациента, толкоз по-голям е шансът за сполучливото му лечение.
Затова е значимо всяко незабавно поделение да е оборудвано със модерна инсталация и нужните зали – шокова, манипулационна и зала за диагностично уточняване и наблюдаване, както е при нас. Но най-важното е да има виновни експерти, които могат да се погрижат за пациентите.
Радвам се, че мога да работя с такива експерти, каквито са сътрудниците в „ Софиямед “. Тъй като нашата болница е университетска, имам опцията да следя работата на младите сътрудници. Много им се веселя и вътрешно ми е хубаво, тъй като виждам какъв хъс имат. Заинтересовани са, желаят да се научат, чели са, учили са, знаят доста, само че желаят да са още по-добри, да се усъвършенстват.
Обнадеждаващо е да следя по какъв начин пораства и се учи потомство, което почтено ще ни замести и един ден, когато имаме потребност от помощ, ще може да се погрижи за нас. Важно е да го кажем, изключително в навечерието на нашия празник – Световния ден на здравето.
Имате забавно занимание – рисуването, следва Ви откриването на галерия живопис. Откъде води началото си тази обич към изобразителното изкуство? Как сте развили тази заложба през годините, кой Ви оказа помощ да я изградите и продължите паралелно с нелеката си работа като доктор?
Рисувам от дребен и още като възпитаник съм изпращал свои произведения за разнообразни изложения и състезания в страната и чужбина. Още тогава бях на курс по изобразително изкуство при огромния български художник Иван Манойлов в Лом.
Обичам да рисувам монохромни творби. Работя с акрилни бои и най-честите персонажи в творбите ми са животни. Любимци са ми магаретата и конете – не знам към този момент какъв брой магарета имам нарисувани, доста ги одобрявам!
Занимавал съм се и с снимка и дърворезба. Докато работех в завода в Лом се срещнах с Анатоли Проданов и дружно с него и Румян Кирилов създадохме „ Фотогрупа Лом “. С тях сме взели участие в разнообразни фотографски изложения.
С дърворезба се занимавах, когато бях по-млад. Правех дребни по мярка дърворезби с доста елементи, аз работя с доста елементи. Повечето ми такива творби бяха желани за дарове, огромна част от тях в този момент са при хора, които живеят в чужбина. Предполагам, че е поради претекстовете от фолклора и епизоди от селскостопанския живот, които изобразявах.
Във времето съществена пристрастеност ми остана рисуването. Може би 90% от свободното си време обричам на него. Всеки ден рисувам. Това ме успокоява и прояснява мислите ми. Когато бях млад, със свои графични творби съм взел участие в основаването на реклами и даже на пътни знаци.
През годините съм взел участие в разнообразни изложения взаимно с други художници. Но първата си независима галерия направих през 2017 година в Историческия музей в Панагюрище, със съдействието на доцент доктор Атанас Шопов – шеф на музея. Изложбата ми там продължи към месец и половина и се радваше на огромен интерес. След нея съм правил още няколко – в библиотеката, общината и болничното заведение в Панагюрище.
А на следващия ден в централното предверие на УМБАЛ „ Софиямед “ откриваме изложбата „ Пазим живота “ отдадена на Световния ден на здравето 7-ми април, тя ще продължи до 11-ти април.
И заниманието, и специалността Ви изискват извънредно доста време и отдаване. Как въздейства това на фамилията Ви?
Семейството ми заема първо място в живота ми. Съпругата ми също е доктор – доктор Емилия Бадаланова. Прекрасен човек и съвършен експерт. Тя е доктор с две специалности – епидемиолог и експерт по инфекциозни заболявания. Заедно сме още от университета, запознахме се до момента в който следвахме през 1990 година И оттогава сме дружно във всичко – и в наслада, и в неволи. Тя е моята муза през всички тези години!
Много се гордеем със сина ни – Кирил. Той е работлив и интелигентен човек, безпределно виновен за себе си и фамилията. За страдание, не рисува, само че постоянно ми е помагал с наслада, когато съм имал потребност от, по този начин да се каже – техническа помощ за моето занимание. На него разгадавам за компютърното дообработване на огромна част от творбите ми.
Водим този диалог в навечерието на Световния ден на здравето. На самия празник част от Вашите картини ще бъдат във фоайето на „ Софиямед “. Какво бихте желаете да споделите с хората, които ще се спрат пред тях, с цел да се допрян до облиците, които дълго сте носил в душата си, преди да оживеят на платното?
Всичките ми творби са интерпретация на действителни мемоари и прекарвания. Те са нещо, което съм видял и ме е докоснало, с цел да се вдъхновя и да го обрисувам след това. Осъзнавам, че всеки човек има личен усет и харесва разграничи неща. Наясно съм, че някой може да не харесва моите творби, само че ще се усещам благополучен, в случай че хората изпитат най-малко парченце от страстите, които съм вложил в своите платна. Дори да са единици, аз ще съм удовлетворен.
Мои картини могат да се видят и по стените на Спешното поделение в УМБАЛ „ Софиямед “. Много от пациентите ги преглеждат и споделят усещанията си, без да знаят, че аз съм художникът. Даже имах случай с пациент в тежко положение, който карахме към Кардиологията, който се загледа в тях и попита кой ги е рисувал. Отговорих му, че съм аз. Човекът доста се изненада и макар положението си сподели, че откакто се оправи ще се върне да ги прегледа деликатно, тъй като доста са му харесали.
Това ме кара единствено да се веселя, че наличието на платната ми в болничното заведение, до някаква степен оказва помощ на пациентите да се усещат по-добре. От на следващия ден ще могат да ги видят освен пациенти на Спешното ни поделение, а всички, които ще преминат през централното предверие, както и сътрудниците.
Какво ще пожелаете на Вашите сътрудници – медици, във връзка утрешния празник?
Пожелавам им да са живи и здрави, с цел да могат по-лесно да понесат несгодите в живота. Медицината е задача, на която всеки от тях се е посветил и постоянно тази наша задача взема повече, в сравнение с ни дава. Заради този избор ние доста постоянно лишаваме фамилиите си от времето и грижите си, тъй като ги даваме на нашите пациенти. Понякога подценяваме личното си здраве. А здравето е най-важното, по тази причина имаме и такива дни като 7-ми април.
Иска ми се всички хора – освен сътрудниците ми, да си обръщат внимание и да се грижат по-добре за себе си. Това е единственият метод да сме живи и здрави и да сме със фамилиите и околните си хора по-дълго време.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Станислав Бадаланов е доктор в Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “ със компетентност здравна паразитология и художник.
Възпитаник е на Медицински университет – София, където се дипломира през 1994 година Специалист е по здравна паразитология. От 2006 година до 2017 година работи е в СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров ” в София.
От 2017 до 2024 година е доктор в Спешно поделение в МБАЛ “Уни Хоспитал ”- Панагюрище.
Част е от екипа на Спешно поделение на УМБАЛ " Софиямед " от ноември 2023 година
Тези дни доктор Бадаланов провежда първата си независима галерия в София. Събитието е специфичен привет към неговите сътрудници във връзка Световния ден на здравето, който е и професионален празник на работещите в опазването на здравето. В централното предверие на УМБАЛ „ Софиямед “ на следващия ден – 7-ми април, ще бъде открита изложбата живопис „ Пазим живота “.
Разговаряме с доктор Бадаланов за професионалния му път като доктор, за провокациите, пред които се е изправял, за усещанията му от младите му сътрудници, за утрешния празник и, несъмнено, за другата му огромна обич с изключение на медицината – рисуването.
Д-р Бадаланов, по какъв начин избрахте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение, за този Ваш избор?
Всъщност, аз много късно започнах своето следване. Бях на може би 26 или 27 години, когато постъпих в Медицинския университет в София. Преди това работих във фотолаборатория на цех в Лом – родния ми град, само че през времето там доста съм си мислил за медицината и че желая да се занимавам с това.
Майка ми е акушерка и през последните години преди пенсионирането си работеше в Спешно поделение. Не мога да кажа до каква степен това е повлияло на избора ми. Знаете, че всички, които се посвещават на медицината, го вършат повече като предопределение, в сравнение с просто като специалност.
Имате извървян забавен професионален път – специализация по паразитология, работа в столичната Инфекциозна болница и по-късно внезапно скок в незабавната медицина – първо в Спешно поделение на „ Уни Хоспитал “ – Панагюрище, в този момент в Спешно поделение на УМБАЛ „ Софиямед “. Разкажете по какъв начин направихте този избор, кое Ви стимулира да поемете в нова, напълно друга посока след години, отдадени на клиничната паразитология?
Да, по този начин е. Даже преди да стартира работа в Инфекциозна болница бях в РЗИ и отговарях за водата на София. След това се явих на конкурс, разгласен от Инфекциозна болница и започнах работа там. След години и разискване и диалози с сътрудници взехме решение да се преместим в Спешното поделение в болничното заведение на Панагюрище. Тогава бяхме и с доктор Ценка Георгиева, която е фамилна приятелката. В момента още веднъж работим в едно болнично заведение, защото тя е експерт по Инфекциозни заболявания в ДКЦ „ Софиямед “.
Естествено, работата в Спешно поделение има своите специфики. Основната ни задача е при приемането на пациента да определим тъкмо диагнозата и да го насочим към верния експерт. Така спестяваме извънредно доста време на самите пациенти и не им се постанова „ да налучкват “ към по кое време да се извърнат.
Знаем, че за сполучливата терапия на всяко заболяване е доста значимо то да бъде вярно открито. Всички изследвания сочат, че колкото по-рано е диагностицирано положението на пациента, толкоз по-голям е шансът за сполучливото му лечение.
Затова е значимо всяко незабавно поделение да е оборудвано със модерна инсталация и нужните зали – шокова, манипулационна и зала за диагностично уточняване и наблюдаване, както е при нас. Но най-важното е да има виновни експерти, които могат да се погрижат за пациентите.
Радвам се, че мога да работя с такива експерти, каквито са сътрудниците в „ Софиямед “. Тъй като нашата болница е университетска, имам опцията да следя работата на младите сътрудници. Много им се веселя и вътрешно ми е хубаво, тъй като виждам какъв хъс имат. Заинтересовани са, желаят да се научат, чели са, учили са, знаят доста, само че желаят да са още по-добри, да се усъвършенстват.
Обнадеждаващо е да следя по какъв начин пораства и се учи потомство, което почтено ще ни замести и един ден, когато имаме потребност от помощ, ще може да се погрижи за нас. Важно е да го кажем, изключително в навечерието на нашия празник – Световния ден на здравето.
Имате забавно занимание – рисуването, следва Ви откриването на галерия живопис. Откъде води началото си тази обич към изобразителното изкуство? Как сте развили тази заложба през годините, кой Ви оказа помощ да я изградите и продължите паралелно с нелеката си работа като доктор?
Рисувам от дребен и още като възпитаник съм изпращал свои произведения за разнообразни изложения и състезания в страната и чужбина. Още тогава бях на курс по изобразително изкуство при огромния български художник Иван Манойлов в Лом.
Обичам да рисувам монохромни творби. Работя с акрилни бои и най-честите персонажи в творбите ми са животни. Любимци са ми магаретата и конете – не знам към този момент какъв брой магарета имам нарисувани, доста ги одобрявам!
Занимавал съм се и с снимка и дърворезба. Докато работех в завода в Лом се срещнах с Анатоли Проданов и дружно с него и Румян Кирилов създадохме „ Фотогрупа Лом “. С тях сме взели участие в разнообразни фотографски изложения.
С дърворезба се занимавах, когато бях по-млад. Правех дребни по мярка дърворезби с доста елементи, аз работя с доста елементи. Повечето ми такива творби бяха желани за дарове, огромна част от тях в този момент са при хора, които живеят в чужбина. Предполагам, че е поради претекстовете от фолклора и епизоди от селскостопанския живот, които изобразявах.
Във времето съществена пристрастеност ми остана рисуването. Може би 90% от свободното си време обричам на него. Всеки ден рисувам. Това ме успокоява и прояснява мислите ми. Когато бях млад, със свои графични творби съм взел участие в основаването на реклами и даже на пътни знаци.
През годините съм взел участие в разнообразни изложения взаимно с други художници. Но първата си независима галерия направих през 2017 година в Историческия музей в Панагюрище, със съдействието на доцент доктор Атанас Шопов – шеф на музея. Изложбата ми там продължи към месец и половина и се радваше на огромен интерес. След нея съм правил още няколко – в библиотеката, общината и болничното заведение в Панагюрище.
А на следващия ден в централното предверие на УМБАЛ „ Софиямед “ откриваме изложбата „ Пазим живота “ отдадена на Световния ден на здравето 7-ми април, тя ще продължи до 11-ти април.
И заниманието, и специалността Ви изискват извънредно доста време и отдаване. Как въздейства това на фамилията Ви?
Семейството ми заема първо място в живота ми. Съпругата ми също е доктор – доктор Емилия Бадаланова. Прекрасен човек и съвършен експерт. Тя е доктор с две специалности – епидемиолог и експерт по инфекциозни заболявания. Заедно сме още от университета, запознахме се до момента в който следвахме през 1990 година И оттогава сме дружно във всичко – и в наслада, и в неволи. Тя е моята муза през всички тези години!
Много се гордеем със сина ни – Кирил. Той е работлив и интелигентен човек, безпределно виновен за себе си и фамилията. За страдание, не рисува, само че постоянно ми е помагал с наслада, когато съм имал потребност от, по този начин да се каже – техническа помощ за моето занимание. На него разгадавам за компютърното дообработване на огромна част от творбите ми.
Водим този диалог в навечерието на Световния ден на здравето. На самия празник част от Вашите картини ще бъдат във фоайето на „ Софиямед “. Какво бихте желаете да споделите с хората, които ще се спрат пред тях, с цел да се допрян до облиците, които дълго сте носил в душата си, преди да оживеят на платното?
Всичките ми творби са интерпретация на действителни мемоари и прекарвания. Те са нещо, което съм видял и ме е докоснало, с цел да се вдъхновя и да го обрисувам след това. Осъзнавам, че всеки човек има личен усет и харесва разграничи неща. Наясно съм, че някой може да не харесва моите творби, само че ще се усещам благополучен, в случай че хората изпитат най-малко парченце от страстите, които съм вложил в своите платна. Дори да са единици, аз ще съм удовлетворен.
Мои картини могат да се видят и по стените на Спешното поделение в УМБАЛ „ Софиямед “. Много от пациентите ги преглеждат и споделят усещанията си, без да знаят, че аз съм художникът. Даже имах случай с пациент в тежко положение, който карахме към Кардиологията, който се загледа в тях и попита кой ги е рисувал. Отговорих му, че съм аз. Човекът доста се изненада и макар положението си сподели, че откакто се оправи ще се върне да ги прегледа деликатно, тъй като доста са му харесали.
Това ме кара единствено да се веселя, че наличието на платната ми в болничното заведение, до някаква степен оказва помощ на пациентите да се усещат по-добре. От на следващия ден ще могат да ги видят освен пациенти на Спешното ни поделение, а всички, които ще преминат през централното предверие, както и сътрудниците.
Какво ще пожелаете на Вашите сътрудници – медици, във връзка утрешния празник?
Пожелавам им да са живи и здрави, с цел да могат по-лесно да понесат несгодите в живота. Медицината е задача, на която всеки от тях се е посветил и постоянно тази наша задача взема повече, в сравнение с ни дава. Заради този избор ние доста постоянно лишаваме фамилиите си от времето и грижите си, тъй като ги даваме на нашите пациенти. Понякога подценяваме личното си здраве. А здравето е най-важното, по тази причина имаме и такива дни като 7-ми април.
Иска ми се всички хора – освен сътрудниците ми, да си обръщат внимание и да се грижат по-добре за себе си. Това е единственият метод да сме живи и здрави и да сме със фамилиите и околните си хора по-дълго време.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ